Банковият сектор и сектора на недвижими имоти на Кипър няма да бъдат засегнати от очаквания балон на жилищния пазар в Европейския съюз, твърдят местни заинтересовани страни. В скорошно проучване, проведено от Европейския банков орган /ЕБО/, недвижимите имоти в повечето държави от ЕС са свидетели на двуцифрен ръст между Q1 2021 и Q1 2022, който е най-голям в Чешката република (25%), Естония (21%) и Литва (21%). Други 15 страни-членки отчитат най-малко 10% увеличение през разглеждания период. Както се отбелязва в доклада, озаглавен „Експозициите към жилищни недвижими имоти на банките в ЕС: рискове и смекчаващи фактори“, въпросните институции са отчели над 4,1 трилиона евро заеми и аванси, обезпечени с жилищни недвижими имоти. Това съответства на 1/3 от всички кредити за домакинства и нефинансови предприятия.
 
Търсенето на жилища в Кипър е стабилно през последните години, отбелязват експертите, добавяйки, че силните капиталови и ликвидни позиции на банките в ЕС са им позволили да задоволят това търсене, разширявайки експозициите си към ипотечни заеми. В същото време предлагането не е успяло да отговори на търсенето поради липса на жилищни инвестиции през предходните години, ограничения в строителството и прекъсвания на веригата за доставки, причинени от пандемията. Като резултат се наблюдава висок темп на растеж на цените в много европейски държави, което предизвика опасения за прегряване на пазарите. Икономисти и анализатори предупреждават, че макроикономическата среда се е влошила рязко и вероятността от рецесия се е увеличила. Те са загрижени най-вече за това, че рязък спад в цените на жилищните единици, съчетан с нарастващи нива на неизпълнение, може да представлява предизвикателство за банките в ЕС.
 
В коментар за „Financial Mirror“, Павлос Лоизу, главен изпълнителен директор на „Ask WiRE“ е коментирал, че пазарът на недвижими имоти в Кипър не е следвал същия курс на възстановяване като останалата част от Блока след кризата от 2008 г., което го е спасило от прегряване. Докато останалите пазари в еврозоната са започнали да се възстановяват около 2011 г., банковата криза в Кипър през 2013 г. е отложила тези процеси с няколко години до 2016-та. Това късно възстановяване, както обяснява Лоизу, означава, че банките на острова са започнали да дават жилищни заеми отново много по-късно от останалата част от ЕС, спасявайки ги от прекомерна експозиция. Според експертът, друг важен елемент е, че кипърските предприемачи вече не се впускат в спекулативни проекти, изграждайки твърде много жилища с надеждата да ги продадат на емигранти или чуждестранни инвеститори. Напротив – местният пазар е ориентиран предимно към съществуващото местно търсене.
 
Известното покачване на цените на пазара се дължи на увеличените разходи за строителство, а не на по-голямо търсене, допълнил е Джордж Мускидес, председател на Кипърската асоциация на собствениците на имоти. Трансакциите поддържат нормални нива сходни с миналите години, казва експертът - от 10 000 до 12 000 сделки годишно. Главният икономист в „Bank of Cyprus“, Йоанис Тиркидес пък е споделил, че повишенията, регистрирани в сектора, по-скоро са коригирали пазара, отколкото да са го пренатоварили. На въпрос дали увеличението на ипотечните лихви може да „изкриви“ пазара, Тиркидес е отговорил, че въпреки възможността лихвените проценти по ипотечните кредити да достигнат 5% от 2,5% до края на следващата година, това няма да повлияе на началния капитал, необходим за закупуване на жилище и няма да тласне цените нагоре, въпреки че ще бъде по-трудно за хората да получат нови заеми и да изплатят съществуващите.