Направеният в края на деветмесечието на 2016г. анализ на данните за състоянието на пазара за луксозни недвижими имоти в България потвърждава регистрираната от началото на годината тенденция за повишено търсене на имоти висок клас и плавно покачване на техните цени с около 10-12%. Предвид сравнително по-ограниченото предлагане на нови жилищни и офис сгради с добра локация, модерна визия, функционално разпределение на площите и качествено нов стандарт на обитаване, техните подажби започват още на „зелено“, преди издаване на разрешителното за строеж и далеч преди въвеждането им в експлоатация. Според експерти в този пазарен сегмент, през 2017-та като основна тенденция за развитие на високия клас имоти се очертава увеличаване на покупките с цел сигурност на спестяванията или инвестиция, като реализирана доходност се очаква да бъде в рамките от 4 до 6% за най-луксозните имоти.
 
Прогнозата за такава тенденция се основава, както на отчетените стабилни макроикономически показатели за страната, така и на благоприятната банкова политика на ипотечно кредитиране. Ниските лихвени проценти по кредитите позволяват на купувачите да закупуват все по-луксозни жилища, а на инвеститорите - да позиционират на пазара имоти от възможно най-високия ценови сегмент. За насърчаване на покупките на луксозни имоти с цел инвестиция способстват и в пъти по-ниските лихвени проценти по банковите депозити, в сравнение с очаквания размер на доходност от такъв клас имоти.

Анализатори на имотния пазар предвиждат тенденцията за ръст на продажбите на луксозни имоти да се запази не само през 2017г., но и през следващите 2 до 4 години. Към познатите вече основни критерии за избор и покупка на луксозен имот като добра локация, гледка, перфектна инфраструктура и социална среда, наличие на луксозни общи части, самостоятелни дрешници към всяка спалня и родителска спалня с прилежаща луксозна баня, през 2017-та активно ще се налагат и критериите за наличие на висок клас енергийна ефективност, на системи за сигурност и за „умни сгради“. Системата „умна сграда“ ще се фокусира освен върху енергийното потребление и ефективност, също и върху изграждането на софтуерна инфраструктура, отговаряща за необходимостта от промени в енергийните параметри на сградата.