Тъй като недостигът на жилища води до рязко покачване на наемите в големите европейски градове, инвеститорите се редят на опашка, за да вложат пари в нови жилища, но се сблъскват с множество объркващи пречки. Търговските имоти и офисите страдат от тенденциите за отдалечена работа и онлайн пазаруване, а инвеститорите са заделили допълнителни 82 млрд. евро за жилищни проекти в Европа до 2025 г., според проучване на „Savills“. На пътя им обаче стои блатото от правила, регулации и бюрокрация. 
 
Най-тежко засегнатите от жилищната криза страни в Европа са сред най-богатите, пише „Bloomberg“. Разрешенията за ново строителство в Германия са намалели с повече от 27% през първата половина на миналата година, във Франция с 28%, а в Обединеното кралство с 25% до края на 2023 г. Швеция преживява най-тежкия си спад след кризата през 90-те години на миналия век, като темповете на строителство са по-малко от една трета от това, което се счита за необходимо, за да се отговори на търсенето. Това показва, че правителствата не изпълняват обещанията си към избирателите. В конституцията на Швеция е записано, че трябва да се осигурят достъпни жилища, но предлагането на апартаменти под наем не отговаря на търсенето от десетилетия, което води до повишаване на цените и принуждава хората да живеят в подставени жилища на черния пазар.
 
В Обединеното кралство жилищното строителство постоянно не постига целта от 300 000 жилища годишно, поставена от управляващото консервативно правителство през 2019 г. В Германия достъпните жилища бяха един от ключовите ангажименти, поети от управляващата коалиция на канцлера Олаф Шолц при идването ѝ на власт през 2021 г., но икономистите смятат, че правителството няма да постигне целта си за добавяне на 400 000 нови жилища годишно по-рано от 2026 г. "Да се гарантира, че гражданите имат къде да живеят, е едно от най-съществените задължения на държавата. Тя очевидно се проваля.", заяви Коля Мюлер, съпредседател на Социалдемократическата партия на Шолц във Франкфурт. Отношението към мигрантите може да се влоши още повече, тъй като те все повече се възприемат като съперници за оскъдно жилищно пространство.
 
Но тенденциите не са мрачни навсякъде. В Португалия и Испания броят на започнатите жилища е доста над нивата от 2015 г., когато последиците от дълговата криза почти замразиха строителството на тези пазари. Все още обаче има сериозен недостиг, което показва колко трудно е да се реши проблемът, а инициативите за привличане на инвеститори - като програмата за златна виза в Португалия - доведоха до скок на цените на недвижимите имоти.  Борбата за изграждане на достатъчно жилища на достъпни цени в крайна сметка се дължи на лошата правителствена политика. Жилищата се намират някъде по средата между пазарно управляван актив и регулирано обществено благо. Това съчетание забавя инвестициите, като същевременно подлага сектора на нестабилност, а настоящите сътресения във финансирането и разходите за строителство често правят строителството нерентабилно, с изключение на луксозните жилища.
 
В миналото правителствата играеха по-активна роля в жилищния сектор. Значителна част от съществуващите жилища в Швеция са построени в рамките на ръководена от държавата инициатива за изграждане на един милион жилища в периода 1965-1974 г. В Германия градове като Берлин изграждат огромни жилищни комплекси за работниците, които мигрират към градските центрове след края на Първата световна война. Но това вече не е така. В Германия преминаването към разчитане на частния сектор се засили от обединението, което сви държавните хазни и накара много градове да продадат имотните си холдинги. В края на 80-те години на миналия век страната все още разполагаше с около 4 млн. социални жилища, но през 2020 г. техният брой е намалял до малко повече от 1 милион. Подобна е ситуацията и в Обединеното кралство, където през 80-те години на миналия век общинските жилища са били продадени на наемателите.
 
Сривът в строителството доведе до призиви за стимулиране и подкрепа на индустрията, но правителствата имат ограничен апетит за допълнителни разходи след пандемията от Covid и на фона на усилията за ограничаване на инфлацията. Резултатът е вълна от фалити на компании и съкращения при преструктуриране, които рискуват да намалят дългосрочния строителен капацитет. В Обединеното кралство през последните пет години са закрити около 45 000 строителни фирми за жилищни имоти. В Швеция през първите 10 месеца на 2023 г. 1145 компании в строителния бранш са подали молби за обявяване в несъстоятелност, което е с 35% повече от 2022 г., според данни на „Creditsafe“.